Browsing articles tagged with " леси"

Прости и сложни народни танци и хора

ное 11, 2010   //   by admin   //   Български народни танци  //  1 Comment

Прости хора наричаме ония, които независимо от броя на стъпките и такта, в който се играят, съдържат най-малко по вид стъпки, представляващи при това обикновена крачка, а така също опростени движения или жестове. Такава е например играната в цялата страна народна леса „Румяна”, която, макар че има 8 на брой хороводни стъпки, изпълнявани в неравноделен такт, и се играе като леса, има само три вида стъпки.

Сложни хора наричаме ония, които с-държат повече от три вида хороводни стъпки или са образувани от две или повече прости хора независимо от ритъма и такта; тук дават отражение начинът, характерът и формата, в която се изпълняват

Такава сложна леса е например „Мъжко на леса” из Новозагорско, която се играе в 2/4 такт. Тази леса има четиридесет и седем хороводни стъпки, двадесет от които са от различен вид. Сложността на Новозагорската леса се подсилва и от характерните стъпки с разкрачени или събрани крака, с удар крак в крак, удар о земята и пр., които са разнообразни и сложни стъпки.

Сложните народни хора могат да бъдат образувани от съчетаването на:
а)    стъпките на две и повече народни хора, които съдържат повече от три вида хороводни стъпки, но се изпълняват в един и същ такт;
б)    стъпките на две и повече народни хора, които съдържат повече от три вида хороводни стъпки, но се изпълняват в два и по¬вече правилни и неправилни тактове.

Когато ще трябва да се заучава, записва или прави разбор на едно хоро, преди всичко ще трябва да се определи дали хорото е просто или сложно и ако то е сложно, да се раздели на съответните прости хора. Но
за по-лесно разучаване ние ще разделяме съдържанието на стъпките на всяко сложно хоро на отделни части, а всяка част — на групи стъпки. Това разделяне на части ще се прави според посоката и движението. Всяка част съдържа една или повече групи стъпки. Имаме три групи стъпки: малки, големи и много големи. Малка група представляват стъпките, когато съдържат едно просто или част от сложно хоро. Голяма група стъпки представляват еднакви или различни групирани стъпки, изпълнявани в един или няколко прости такта, в един или няколко сложни такта от една и съща мелодия и се повтарят няколко пъти. Много голямата група стъпки се състои от две или повече големи групи, които ще наречем го¬яма част от едно сложно хоро. Така хорото се разделя на повече или по-малко големи части и група стъпки в зависимост от неговата сложност.
В простите хора може да има вече две или повече малки групи стъпки. Такава е например лесата „Румяна”, която се състои от две малки групи стъпки. Едната група стъпки обхваща началото — първия, втория и третия такт от мелодията, и се играе вдясно. Тази група има шесг хороводни стъпки. Втората група стъпки обхваща последните стъпки в шестия такт, които са две на брой и се играят вляво.

Големи групи стъпки се намират във всички сложни хора, например в Добруджанската леса „Мари, бабо Хаджийке” , в която хороводните стъпки се разпределят на три големи части. Първата част от своя страна се разделя на две групи. Стъпките в началото на лесата (в първите четири такта), които са седем на брой и се играят вдясно, представляват първата голяма група стъпки. Следващите хороводни стъпки (в следващите четири такта) са също седем на брой и се играят вляво, съставляват втората група стъпки на първата част.

автор: Борис Цонев

Характеристика на българските народни танци (1 част)

окт 15, 2010   //   by admin   //   Български народни танци  //  No Comments

Българските хора и ръченици са една от ярките и масови прояви на художественото творчество на българския народ, създадени от творческия му гении в продължение на стотици години.

От дете до дълбока старост българинът играел с увлечение своите танци. Играел ги на почти всички празници, на всички тържества, играел ги и през почивките по време на работа. На мегданите и по веселбите, където са се създавали и оформяли народните танци, българинът давал своя принос в развитието и обогатяването им. И това е ставало под строгото и критично око на народа, който винаги бил готов да приеме хубавото, а да осмее грозното и противното на своите разбирания и на своя морал. Так постепенно с общите усилия на народа хората и ръчениците се развивали и обогатявали, като достигнали до ярки национални, самобитни и оригинални форми, в които вярно и художествено са отразени битът и моралът на народа.

Най-разпространеният начин на игра, при който народът взема масово участие, е хорото. При хорото се залавят във верига един за друг десетки, а понякога и стотици играчи и всички, подчинявайки се на общият му ритъм, изпълняват едни и същи движения. Най-често хората се развиват в затворен или отворен кръг. В някои моменти обаче те променят основната си форма. Когато се развихри играта, двата края се проявяват по различен начин. Докато на танеца майсторите играчи демонстрират сложност и красота на движенията, опашката се вие неуморно, давайки възможност на играещите там да се налудуват. А има и такива моменти в някои хора, когато цялата верига от се движи така след първия или последния играч, че се получават различни фигури – змейки, охлюв, серпентини и др. Друг начин на игра, който се среща много често в нашия фолклор , е на леса. При него играчите се залавят в права линия близо един до друг. Обикновено лесите биват еднородни – мъжки или женски. Придвижването при тях става най-вече напред и назад и по-рядко встрани.

Освен хората и лесите в нашия фолклор се срещат и масови танци, при които играчите не са заловени по между си, но въпреки това изпълняват еднакви движения. И при тях обаче играещите се придвижват в полукръг – един след друг в права редица. Тези ансамблови игри се срещат много рядко.