Чичово хоро и другите хора на Северозапада от Видин до Враца

Публикувано: 12 ноември 2026 г.

Чичово хоро е верижно хоро в размер 2/4 със ситна стъпка близо до земята, което източниците свързват със Северняшката област. Северозападът от Видин до Враца има и други хора, но размер и област посочваме само там, където ги дават поне два записа.

Каменни стени и кули на средновековната крепост Баба Вида под сив облачен ефир, с мостче и метален парапет отпред
Каменни стени и кули на средновековната крепост Баба Вида под сив облачен ефир, с мостче и метален парапет отпред. Автор: Klearchos Kapoutsis from Wrocław, Poland / Wikimedia Commons · Лиценз: CC BY 2.0 · Wikimedia Commons

Какво означава името чичово хоро

Името идва от думата „чичо“, а хорото се превежда горе-долу като „хорото на чичото“. Традиционната мелодия се казва „Чичовото хоро“ и най-често се играе на бърз кючек.

За областта двата записа са съгласни: хорото е северняшко. Един от тях добавя, че основният вариант се играе в Северозапада, например във Видинско и в Монтанско.

С размера има дребно разминаване. Нотите на Дийринг и обзорът на северняшките танци дават 2/4. Страницата във Форт Колинс допуска 2/4 или 4/4 и отбелязва, че варианът с пеене може да се брои и на 9/16, но по него се танцува по-трудно.

Как се играе ситната стъпка и къде са подскоците

Основата са три такта, които се редуват по посока: два вървят надясно, третият е огледален наляво. Всеки такт е лека стъпка с кръстосване отзад или отпред и завършва с докосване на пода с пръсти, което често не стига до земята.

Ситна стъпка наричаме малката, ниска стъпка без големи размахи на краката. Обзорът на областта описва същата лекота: пружиниране, свободно хващане и хоро, което започва спокойно и постепенно се ускорява. За Северозапада ситностъпковите хора са в 2/4.

Подскоците идват във вариациите. Токът може да замени докосването, а във вариацията се добавят подскоци и кръстосване, като десният крак минава отзад и после отпред. Водачът може да вика вариациите, играчите да ги импровизират или да се следва твърда последователност. Началното хоро винаги започва с основната стъпка.

Ръцете също са част от маниера. Нотите описват близък хват „W“, а на ръцете им отива енергично движение нагоре и надолу със стъпките. Във видинския вариант в американските школи хватът е същият, но с леко кръгово движение. По-общо за северняшките хора се посочват бързо темпо, широко люлеене на ръцете и много подскоци.

Хората на Северняшката област и техните размери

Чичовото хоро не е единствено. Изброените по-долу хора се срещат поне в два от прочетените записа като северняшки, но размер се казва само при двата, които имат втори източник.

ХороОбласт по източницитеРазмер
Чичово хороСеверняшка2/4; един запис допуска и 4/4
Дунавско хороСеверняшкабез размер: втори източник липсва
ШираСеверняшкабез размер: втори източник липсва
Еленино хороСеверняшкабез размер: един източник, разминава се с други
Ситностъпкови хораСеверозапад2/4

Източник: бележки на Дийринг, Фолклорен пъзел, iDance, Actualno, Уикипедия

Един запис дава за Еленино 12/16, за Дайчово 9/8 и за Пайдушко 5/8. Втори източник не намерихме, затова ги оставяме извън таблицата. Каталогът на сайта ги описва поотделно, когато има два източника.

Еленино хоро е бързо и сложно, с подрусване на тялото, и се играе мъжко, женско и смесено. Дайчово носи името на търговец на говеда от Плевенско и има над 90 вида, а Ганкино често е в затворен кръг с водач, който върти шарена кърпа.

Поменалното хоро във Видинско

Не всяко северозападно хоро е за веселба. В Бойница, Гамзово, Градец и Раброво по Великден играят поменално хоро: много бавни стъпки, обратно на часовниковата стрелка, в памет на починалите след предишния Великден.

Обичаят е разпределен в два дни. На първия ден селата го извършват у дома, а на втория хората се събират при средновековния скален манастир в местността Алботин. Носят се портрети на починали през годината, а роднините раздават яйца, дрехи, храна и вино.

Това е традиция със записан ред, не мистика. Същият източник отбелязва, че тя избледнява заради обезлюдяването и защото самодейни изпълнения заменят селските.

Какво остава неизяснено за Видин и Враца

Прочетените записи не отделят хоро само за Враца или само за Видин. Единственото име с място е видинската чичовата, която се преподава в Северна Америка и се различава по хвата. Затова не пишем за „врачански“ хора.

Северняшката област е обширна. Един автор я простира от Варна до Видин, а Враца влиза в нея. Северозападът е само част от нея. Затова не пренасяме върху него без отделна проверка всичко, което се пише за областта като цяло.

Съществува и сценичен вариант. Ансамбълът на Филип Кутев играе чичовото с твърда схема от основна стъпка и вариация, но страницата не казва кой я е създал. При разминаване между селския и сценичния запис питайте за кой от двата става дума.

Как да разпознаете и започнете чичово хоро

В хоровод гледайте реда: водачът е начело и води посоката, а новите се включват в края на веригата, не в началото. Видовете хват са различни, затова първо проверете кой е в групата: пояс, „W“ на раменете или „V“ надолу.

Започнете с основните три такта, без вариации. Те се броят лесно и дават усета за ситната стъпка. Общият ред на учене, от бавно към бързо, е в статията Народни танци за начинаещи: как се разучава хоро стъпка по стъпка.

За верифициране на размер и област проверете публикациите на ИЕФЕМ-БАН и регионалните музеи във Видин и Враца. Пазете се от записи, в които хорото се разказва като „най-старо“ без източник. Поменалното хоро може да се види само на Великден в споменатите села, ако обичаят още се спазва.

Хората в статията

Искате да се научите да играете хора? Запишете се и ще предадем запитването ви на школа за народни танци във вашия град.

Още статии

Източници

Сверено на 12 ноември 2026 г. Фактите в статията са от източниците по-долу; размерът, броенето и областта на всяко хоро от каталога са сверени с поне два източника на страницата на хорото.