Ситно шопско хоро и роднините му от селското до за пояс
Публикувано: 13 ноември 2026 г.
Ситно шопско хоро е едно от имената на хорото „за пояс“, което в Шоплука се казва още селско, търчано или просто шопско, а не отделен танц със собствен запис. В двата описа, които го дават с размер, то е в 2/4. „Бързо“ е темпо, а „за пояс“ е захват, затова двете не стоят като имена в каталозите.
Накратко
Източник: Southern California Folk Dance Federation, Хоропедия, iDance.bg
| Име или хоро | Какво назовава | Размер | Захват и темпо |
|---|---|---|---|
| Селско шопско | основното име | 2/4 | за пояс, в права редица, бързо |
| Ситно шопско | друго име на същото хоро | 2/4 | за пояс |
| Граовско | отделно хоро | 2/4 | сключен кръг, бързо |
| Четворно | отделно хоро | 7/8 | права редица, умерено |
| Петрунино | отделно хоро | 13/16 или 12/16 | сключен кръг, бързо |
Кое е име, кое темпо и кое захват
Хоропедия описва 14 хора от Шопската област и не води „ситно шопско“ като отделен запис, а най-близкото до него е селското шопско. В iDance.bg „ситно“ стои в списъка с други имена на шопското хоро, заедно със селско, търчано и мелничката.
Следва наш извод. „Ситно“ вероятно сочи ситните, бързи стъпки, а „селско“ — мястото, където хорото се играе. Нито един от прегледаните източници не го казва изрично.
Названията се менят и по друг начин.
Какво е общото в шопския маниер
Най-ясната черта е натрисането — трусене на раменете, при което горната част на тялото почти не участва. Eliznik го описва като вибриране на раменете и добавя много дребни стъпки, наричани „плетене с краката“. Тялото е леко наведено напред, а тежестта е върху предната част на стъпалото.
Втората черта е повдигането от земята. Unciano говори за „ловкост, почти надвиснала над земята“.
Третата е гласът. Подвиквания от една-две думи са често срещани, а фигурите са по-дълги и по-сложни, отколкото в други области.
Как се различава селското от граовското и четворното
Селското шопско хоро е бързо и темпераментно, с високи резки подскоци, „ножици“ и кръстосвания. Обичайната фигура е 10 такта — пет надясно и пет наляво, докато целият кръг се придвижва надясно.
Граовското хоро Хоропедия нарича емблема на Шоплука. Играе се плътно, със здрав захват за пояса, с резки набивания и трусене на раменете, а темпото расте. Размерът му е 2/4 и в двата източника.
Четворното е в 7/8 в двата източника. По размер то се отличава от селското, което е в 2/4.
Има ли разминаване в размерите
Има. Петруниното е 13/16 при Unciano и 12/16 в Хоропедия. Двата записа остават така, докато не се провери трети източник.
Същото важи за мъжкото хоро. Уикипедия описва шопското хоро като мъжки танц в 2/4, често с гайда и тъпан. Unciano дава мъжко „чопско“ хоро в 6/8. Вероятно двамата автори описват различни танци, но това е наше предположение.
За Копаница, Ръченица и други хора от Шоплука размер не даваме. В нашите източници те не се подкрепят от два записа.
Как се държат танцьорите — за пояс и на леса
Най-честият захват е за колана или пояса. Eliznik добавя кръстосан захват с ръце и къси редици, като мъжете често са отпред. Ако ръцете са свободни, стоят на хълбоците с длани отпред.
Формациите са кръг, полукръг, спирала и права редица. Уикипедия отделя захвата „на леса“, при който лявата ръка е над дясната. Хоропедия различава „сключено“ (затворен кръг), „на леса“ (права редица) и „водено“ (отворен кръг).
Запис на хоро в кръг с такъв захват дава ЮНЕСКО. Танцьорите се държат за кръста или за колана, стъпват леко и се движат срещу часовниковата стрелка. Това се отнася за Бистришките баби, чиято традиция е вписана през 2008 г. Това не доказва, че хорото „за пояс“ е най-старото. То показва само, че захватът е документиран.
Къде се вижда и как се учи
Шоплукът е висока равнина в Западна България. Обхваща Софийско, Граовско, Кюстендилско, Самоковско, Годечко и Ихтиманско. Най-често хорото се вижда на сватби, селски събори и регионални фестивали. Живо свидетелство е групата на Бистришките баби, вписана от ЮНЕСКО.
При учене най-практично е да се тръгне от захвата и броенето, а не от скоростта. Бавният темп и общите основи са описани в материала за начинаещи. Шопското хоро е в 2/4, с равномерно броене „раз-два“, и дори започва бавно, преди да ускори.
Eliznik смята шопския стил за вероятно най-труден за овладяване в България. Затова най-добре е да се учи на запис с бавен темп. Селското хоро в бърза версия е цел, а не начало.
Какво още не може да се каже за ситното шопско хоро
Няма източник, който да казва от кога се употребява името „ситно“ и откъде е тръгнало. Прегледаните страници не дават и точна разлика между селско и ситно, освен че са имена на едно и също хоро. Хоропедия не посочва писмени източници към селското хоро.
Окончателен отговор може да даде само научно описание на хорото. За такива описания се търсят изданията на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. В прегледаните страници срок за такова издание няма.
Хората в статията
Искате да се научите да играете хора? Запишете се и ще предадем запитването ви на школа за народни танци във вашия град.
Още статии
Източници
Сверено на 13 ноември 2026 г. Фактите в статията са от източниците по-долу; размерът, броенето и областта на всяко хоро от каталога са сверени с поне два източника на страницата на хорото.
- ЮНЕСКО: Bistritsa Babi, archaic polyphony, dances and rituals from the Shoplouk region
- Southern California Folk Dance Federation: Šop Dances of Bulgaria (Richard Unciano)
- Хоропедия: Хора от Шопска фолклорна област
- iDance.bg: Шопско хоро
- Eliznik: Regional dance styles
- Уикипедия: Bulgarian dances
- Хоропедия: Селско шопско хоро