Ситно шопско хоро и роднините му от селското до за пояс

Накратко

Източник: Southern California Folk Dance Federation, Хоропедия, iDance.bg

Кое е име, кое темпо и кое захват

Хоропедия описва 14 хора от Шопската област и не води „ситно шопско“ като отделен запис, а най-близкото до него е селското шопско. В iDance.bg „ситно“ стои в списъка с други имена на шопското хоро, заедно със селско, търчано и мелничката.

Следва наш извод. „Ситно“ вероятно сочи ситните, бързи стъпки, а „селско“ — мястото, където хорото се играе. Нито един от прегледаните източници не го казва изрично.

Названията се менят и по друг начин.

Какво е общото в шопския маниер

Най-ясната черта е натрисането — трусене на раменете, при което горната част на тялото почти не участва. Eliznik го описва като вибриране на раменете и добавя много дребни стъпки, наричани „плетене с краката“. Тялото е леко наведено напред, а тежестта е върху предната част на стъпалото.

Втората черта е повдигането от земята. Unciano говори за „ловкост, почти надвиснала над земята“.

Третата е гласът. Подвиквания от една-две думи са често срещани, а фигурите са по-дълги и по-сложни, отколкото в други области.

Как се различава селското от граовското и четворното

Селското шопско хоро е бързо и темпераментно, с високи резки подскоци, „ножици“ и кръстосвания. Обичайната фигура е 10 такта — пет надясно и пет наляво, докато целият кръг се придвижва надясно.

Граовското хоро Хоропедия нарича емблема на Шоплука. Играе се плътно, със здрав захват за пояса, с резки набивания и трусене на раменете, а темпото расте. Размерът му е 2/4 и в двата източника.

Четворното е в 7/8 в двата източника. По размер то се отличава от селското, което е в 2/4.

Има ли разминаване в размерите

Има. Петруниното е 13/16 при Unciano и 12/16 в Хоропедия. Двата записа остават така, докато не се провери трети източник.

Същото важи за мъжкото хоро. Уикипедия описва шопското хоро като мъжки танц в 2/4, често с гайда и тъпан. Unciano дава мъжко „чопско“ хоро в 6/8. Вероятно двамата автори описват различни танци, но това е наше предположение.

За Копаница, Ръченица и други хора от Шоплука размер не даваме. В нашите източници те не се подкрепят от два записа.

Как се държат танцьорите — за пояс и на леса

Най-честият захват е за колана или пояса. Eliznik добавя кръстосан захват с ръце и къси редици, като мъжете често са отпред. Ако ръцете са свободни, стоят на хълбоците с длани отпред.

Формациите са кръг, полукръг, спирала и права редица. Уикипедия отделя захвата „на леса“, при който лявата ръка е над дясната. Хоропедия различава „сключено“ (затворен кръг), „на леса“ (права редица) и „водено“ (отворен кръг).

Запис на хоро в кръг с такъв захват дава ЮНЕСКО. Танцьорите се държат за кръста или за колана, стъпват леко и се движат срещу часовниковата стрелка. Това се отнася за Бистришките баби, чиято традиция е вписана през 2008 г. Това не доказва, че хорото „за пояс“ е най-старото. То показва само, че захватът е документиран.

Къде се вижда и как се учи

Шоплукът е висока равнина в Западна България. Обхваща Софийско, Граовско, Кюстендилско, Самоковско, Годечко и Ихтиманско. Най-често хорото се вижда на сватби, селски събори и регионални фестивали. Живо свидетелство е групата на Бистришките баби, вписана от ЮНЕСКО.

При учене най-практично е да се тръгне от захвата и броенето, а не от скоростта. Бавният темп и общите основи са описани в материала за начинаещи. Шопското хоро е в 2/4, с равномерно броене „раз-два“, и дори започва бавно, преди да ускори.

Eliznik смята шопския стил за вероятно най-труден за овладяване в България. Затова най-добре е да се учи на запис с бавен темп. Селското хоро в бърза версия е цел, а не начало.

Какво още не може да се каже за ситното шопско хоро

Няма източник, който да казва от кога се употребява името „ситно“ и откъде е тръгнало. Прегледаните страници не дават и точна разлика между селско и ситно, освен че са имена на едно и също хоро. Хоропедия не посочва писмени източници към селското хоро.

Окончателен отговор може да даде само научно описание на хорото. За такива описания се търсят изданията на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. В прегледаните страници срок за такова издание няма.

Хората в статията

Още статии

Източници

Сверено на 13 ноември 2026 г. Фактите в статията са от източниците по-долу; размерът, броенето и областта на всяко хоро от каталога са сверени с поне два източника на страницата на хорото.

• ЮНЕСКО: Bistritsa Babi, archaic polyphony, dances and rituals from the Shoplouk region
• Southern California Folk Dance Federation: Šop Dances of Bulgaria (Richard Unciano)
• Хоропедия: Хора от Шопска фолклорна област
• iDance.bg: Шопско хоро
• Eliznik: Regional dance styles
• Уикипедия: Bulgarian dances
• Хоропедия: Селско шопско хоро