Добруджански хора и тежката стъпка. Маниер, Ръка, Сборенка и Варненско

Публикувано: 15 ноември 2026 г.

Добруджанските хора се познават по тежката и ниска стъпка, която пада на цялото стъпало, по леко присвитите колене и по раменете и тялото, които се движат заедно с краката. В описание, публикувано през 1977 г. от фолклорната федерация на Южна Калифорния, добруджанският стил е наречен най-отличителният в България, по-труден за усвояване дори от шопския.

Група жени във фолклорни носии с венци и двама седнали на тревата изпълнители, единият мъж, в зелена поляна
Група жени във фолклорни носии с венци и двама седнали на тревата изпълнители, единият мъж, в зелена поляна. Автор: Наталия Георгиева / Wikimedia Commons · Лиценз: CC BY-SA 4.0 · Wikimedia Commons

Къде е Добруджа и откъде идва смесицата в танците

Още от XIX век Добруджа е разделена между България и Румъния. Българите я наричат Добруджа, румънците Dobrogea, турците Dobruca. Описанието от 1977 г. очертава българската част така. На изток я ограничава Черно море, на север Дунав и румънската граница. На юг границата минава по линията Варна – Провадия – Шумен, а на запад по Шумен – Разград – Русе. Тогава Добрич се казва Толбухин.

Земята там е черна и плодородна. В този край са се заселвали славяни, турци, румънци, роми, власи, а по-късно и тракийски българи, и тази смесица личи в танците. Съжителството на различни общности се вижда и в съвременен пример. В село Безмер, община Тервел, на около 30 км от сухопътната граница с Румъния, живеят българи, турци и роми, а през 1989 г. близо 600 жители заминават за Турция.

Тежката стъпка и клекналото положение

„Тежко“ тук означава, че танцьорът стъпва с цялото стъпало, държи се ниско до земята и пази краката в т.нар. клекнало положение, тоест в полуклек с огънати колене. Източникът го тълкува като знак за връзката на селянина със земята. Част от фигурите подражават на полската работа. Това е тълкуване на автора, а не документиран обичай.

Характерно е редуването на спокойно и рязко движение, на силни и слаби фигури. Хорото често тръгва бавно, с леко полюшване и пренасяне от крак на крак, след което идва внезапна остра стъпка. В репертоара има много тропане и подчертани стъпки, ниски повдигания на крака, пружиниращи стъпки и дълбоки снишавания. При мъжете се срещат и клекове. Повечето стъпки се срещат и в други области. Отличава ги маниерът, а не самата схема.

Тялото е отпуснато. Раменете се извиват и потрепват, торсът се накланя напред и назад, а ръцете се люлеят в такт или повтарят фигурата на краката. Движенията често са плавни и закръглени, особено докосванията и повдиганията. Авторът отбелязва, че заради тази свобода много българи смятат добруджанските танци за най-красивите. Това е мнение, предадено от източника, а не измерима оценка.

Ръка, Сборенка и Варненско в източниците

Сред типичните добруджански хора описанието от 1977 г. изрежда Ръка, Тропанка, Сборенка (записана и като Зборинка), Данец (наричан още Буенек) и Двала пъти. Турското малцинство нарича Двала пъти „Дьорт аяк“. Срещат се и опаси, наредени и няколко ръченици. Танците в Добруджа не са толкова много, колкото в другите области.

Размерите и броенето на тези хора не ги посочваме тук. В прочетените материали ги дава само един източник, а за размер и област сайтът изисква два. Проверените данни са в страниците на каталога за Сборенка и Варненско хоро.

Варненско хоро не е споменато в нито един от прочетените тук материали. Името му сочи към Варна, която в описанието от 1977 г. лежи на южната граница на добруджанската област. Това е само наблюдение върху името, не доказателство, че хорото е добруджанско по маниер.

БелегКакво е типично в Добруджа
Стъпкатежка, на цяло стъпало, ниско до земята
Положение на кракатаполуклек, т.нар. клекнало
Тяло и раменеотпуснати, участват в движението
Темпообикновено умерено, понякога много бавно или по-бързо
Посоканито едно от описаните хора не се движи наляво
Формазатворен кръг, полукръг или права линия; Данец в спирала или на зигзаг
Хватза пояс или с ръце, свити в лактите (т.нар. хват „W“)

Източник: описание на добруджанските танци на Folk Dance Federation of California, South

Мъжки, женски и смесени добруджански хора

Повечето добруджански хора са смесени, тоест ги играят заедно мъже и жени. Мъжките са малко, а женските източникът определя като едва няколко. Мъжкото начало личи и в самите фигури. Клековете са отбелязани като мъжки елемент, а не като обща стъпка.

Освен хората в редица има и няколко вида танци, които се играят поединично: ръченик, Трънка, Куцата и Заешката. Ако в клуба ви учат добруджанско хоро, по наша оценка вероятно ще е смесено хоро в кръг или линия. Причината е, че мъжките и соловите танци са малцина и изискват по-голяма увереност.

Хват за пояс, посока и темпо

При повечето добруджански хора танцьорите се хващат за пояс или с ръце, свити в лактите на височината на раменете, т.нар. „гръцки“ хват „W“. Хватът за пояс означава, че всеки държи пояса на съседа си. Така редицата е плътна и тежката стъпка се усеща от всички заедно.

Нито едно от описаните хора не се движи наляво, а темпото почти винаги е умерено. За начинаещия това е добра новина. Посоката рядко го обърква, затова вниманието може да отиде към стойката и отпуснатото тяло. Сравнението с шопския маниер, който е бърз, ситен и на пръсти, показва колко различни са двата подхода. Подробно сме го описали в текста за Ситно шопско хоро и роднините му.

Къде се чуват и виждат добруджанските хора

В Добрич се провеждат концерти на народни певци от края. В залата на Младежкия център те пеят със съпровод на акордеон и кавал. Областта има и свой професионален ансамбъл с името „Добруджа“, в който са работили народни певици. Сред певците, свързани с добруджанската песен, има бесарабски българи и хора от Южна и Северна Добруджа. Това отново показва, че фолклорът тук не спира на държавната граница.

Краят е известен като „житницата на България“, а селският туризъм в него се развива с малки къщи за гости, например в Безмер. При посещение в такова село питайте за местен празник или събор. Там хорото се вижда в обичайната му среда, а не на сцена.

Ако тепърва започвате, научете първо основните стъпки на Право хоро и броенето. Описали сме ги в Народни танци за начинаещи. След това добруджанският маниер се добавя като стойка и тежест, а не като нова поредица стъпки, защото стъпките се срещат и в други области. Да сравните маниера с друг край помага и статията за Чичово хоро и хората на Северозапада.

Въпроси и отговори

Кое прави едно хоро добруджанско? Маниерът. Стъпката е ниска и тежка, коленете са в полуклек, а раменете и тялото участват в движението.

Има ли женски добруджански хора? Има, но са малко. В описанието от 1977 г. преобладават смесените хора, мъжките са няколко, а женските едва две-три.

Каква е Добруджа днес като територия? Историческа област, разделена между България и Румъния от XIX век.

Хората в статията

Искате да се научите да играете хора? Запишете се и ще предадем запитването ви на школа за народни танци във вашия град.

Още статии

Източници

Сверено на 15 ноември 2026 г. Фактите в статията са от източниците по-долу; размерът, броенето и областта на всяко хоро от каталога са сверени с поне два източника на страницата на хорото.