Лазаруване и лазарските хора по области, села и роли на лазарките

Публикувано: 18 ноември 2026 г.

Лазаруването е пролетният момински обред на Лазаровден, съботата преди Цветница. Група лазарки обикаля къщите, пее за всеки от домакинството и играе в кръг в двора. В по-големите села групите събират от 10 до 20 момичета. В част от записите хорото се вие около две лазарки с вдигнати криваци.

Момичета и млади жени в народни носии с венци и кошници с пролетни цветя пеят в двор пред къща, а жена ги гледа
Момичета и млади жени в народни носии с венци и кошници с пролетни цветя пеят в двор пред къща, а жена ги гледа. Автор: Dobromir Chankov / Wikimedia Commons · Лиценз: CC BY-SA 4.0 · Wikimedia Commons

Какво е лазаруване и кога се пада

Лазаровден се празнува в съботата преди Цветница, тоест осем дни преди Великден. Затова датата се мести всяка година заедно с Великден. През 2026 г. празникът се падна на 4 април. Срещат се и имената Лазарница, Лазар и Лазарова събота.

Обредът съчетава молитви за дъжд, плодородие и женитба. Чудомир описва в очерк от 1934 г. как народът свързва деня с нивите, пасищата и гората. В тази представа Лазар носи балтия и превръща храсталаците в орна земя.

Главният смисъл е посвещението. Момичето, което е минало през лазаруването, става мома. То може да носи моминско облекло и накити и да се готви за женитба. Поговорката „Ако не си лазарувала, не си мома“ изразява същото. Участието е еднократно: лазарувалите в предишни години не влизат отново в групата. Оттук следва изводът, че всяка година групата е изцяло нова. Песните и игрите оцеляват само ако някой по-възрастен ги предаде.

Кои са лазарките и как се дели групата

Възрастта е различна в различните записи. Уикипедия говори за девойки над 12 години, а на друго място в същата статия за малки момичета. Съновникът дава възраст от 5–6 до 10–12 години. Чудомир отбелязва, че в Казанлъшко към 1934 г. вече лазаруват малките, от 5 до 12 години. Изглежда възрастта е спадала с времето, но източниците не дават обща дата за тази промяна.

Групата има ясни роли. Поялиците са певиците: две тройки пеят по домовете, още две тройки пеят по пътищата и нивите. Шеталиците са две момичета, които „шетат“, тоест играят една срещу друга, докато в къщата се пее. Останалите момичета се наричат другарки. Всяка група си избира водачка. Наричат я буенец, войвода или кръсница.

По наша сметка по данни на Уикипедия ролите дават 12 поялици и 2 шеталици, общо 14 момичета. Точно 14 е минимумът, който посочва и „Старите корени“. Маринов, на когото се позовава Уикипедия, пише за групи от 10 до 20 момичета. Чудомир пише за „десетина“.

Някои от момичетата носят предмети. Две държат кошници за яйцата, а други две носят криваци, или кривак и нож, смятани за мъжки знаци. В Казанлъшко една лазарка носи балтия и се нарича Лазарова булка.

Обходът на къщите от изгрев до вечерта

Подготовката започва от средата на Великия пост. Тогава момичетата учат песните и игрите с по-възрастна жена, която вече е лазарувала. В деня на празника лазарките се събират преди изгрев на висок баир и запяват. Вярвало се, че всеки в селото трябва да е хапнал, преди да чуе песента им.

Шествието има ред. Напред вървят поялиците на пътищата, след тях шеталиците, а най-отзад поялиците за домовете. В по-големите села групите си делят махалите, за да не влизат две групи в една къща.

В двора първо се пее за домакина, който застава в средата на групата. Следват песни за домакинята, за мома и ерген, за малкото дете и за младата невяста. Всяка песен повтаря обръщението „Лазаре“ във всеки стих. Стопаните поднасят хляб, праз, лук и сол, дават плодове и пари. Вечерта лазарките делят събраното и връщат невестинските дрехи, в които са били облечени. Накрая групата се прибира в къщата, от която е тръгнала, и пее там последните песни.

Лазарските хора и игрите в двора

Лазарското хоро не е едно хоро с име от каталога. То е игра, която следва песента. В източниците няма данни за размер или броене, затова не посочваме такива. Маринов описва следното подреждане: лазарките с криваците ги изправят в средата, две или четири други играят около тях, а останалите ги обграждат в кръг и пеят. Чудомир записва почти същото в Казанлъшко. При него четирите играещи са забулени с превес над очите и не се хващат за ръце.

Шеталиците играят с кърпи „кланячки“, с каквито невестите се кланят на сватба. В къщите с пчели лазарките играят в кръг в такта на песента, а после топят хляб в мед.

Чудомир отбелязва и как играта се променя. Към 1934 г. малките лазарки се хващат на редица, която се вие като змия. Значи в един и същи край се помнят две форми: стоящ кръг около криваците и подвижна верига. Ако сте свикнали с отворените хора в клуба, ще видите, че тук стъпката е проста, а водеща е песента. Как се усвоява хващането в редица, обясняваме в текста народни танци за начинаещи.

Разлики по области и села

Обредът има обща основа, но всеки край добавя свой знак.

Край или селоОсобеност в лазаруването
Бовски крайЛазарките мятат кърпа на рамото на стопаните. Домакините връзват в нея желязна пара за здрава година
Северна БългарияДаряват яйца за Великден, затова лазарките носят малки кошнички
Балканските села на КазанлъшкоКриваци, балтия, Лазарова булка, четири забулени играчки
Турия и Павел баняПрез 1934 г. там още пеят песента за елена
ЛюляковоКукла „Лазар“ от кръстачка от чекрък, облечена в женски дрехи
ЛескаУтринната песен при събирането преди изгрев

Източник: Уикипедия, Чудомир, „Старите корени“ и Съновникът

Има и снимки на лазарки от Габра и Железница в Софийско и от Алдомировци край Сливница. Танците на този край са описани в статията за ситното шопско хоро.

Кое е обичай и кое е предание

Някои неща са описани като практика: ролите, редът на обхода, даровете. Други са вярвания, които трябва да се четат като такива. Лазарските песни се пеят само на този ден. Пеенето в друг ден се смятало за грях, който докарва градушка. Медът и водата в къщите с пчели имали смисъл: роят да остане в двора и да не бяга при чужди. Друго поверие казва, че лазарувалата мома е пазена от „змейова любов“.

Празникът има и друга страна. Възрастните правят Лазарска задушница и палят свещи за починалите. На следващия ден, Цветница, същата група продължава с обреда кумичене.

Къде да видите лазаруване и как да се включите

Пресметнете датата от Великден: Лазаровден е осем дни по-рано, в събота. Ако искате да чуете песните на живо, търсете ги рано сутринта и в махалите, защото групите тръгват преди изгрев и се делят по квартали. Песните се учат цял пост с по-възрастна жена, а не за един ден. Затова групите, които възстановяват обичая, започват поне месец по-рано.

Чудомир през 1934 г. пише, че момите помнят по един-два куплета от песните и че празникът гасне. Маринов описва групи от 10 до 20 момичета, а в другите описания лазарките пеят поотделно за всеки от домакинството. Разстоянието между тези две картини остава мярката, по която може да се следи всяко следващо лазаруване.

Искате да се научите да играете хора? Запишете се и ще предадем запитването ви на школа за народни танци във вашия град.

Още статии

Източници

Сверено на 18 ноември 2026 г. Фактите в статията са от източниците по-долу; размерът, броенето и областта на всяко хоро от каталога са сверени с поне два източника на страницата на хорото.