Нестинари в Странджа и танцът в огъня между факт и предание

Публикувано: 18 ноември 2026 г.

Нестинари наричат хората, които в Странджа играят боси върху жарава на празника на светите Константин и Елена. Най-често това става вечерта на 21 май, а по стар стил на 3 юни. Обичаят е вписан от ЮНЕСКО през 2009 г. и е документиран от 1866 г. насам, а версиите за тракийски и дионисов произход остават хипотези.

Димяща жарава и догарящи овъглени trunks на открито, на нива с оранжеви пламъци, пепел и облачно небе
Димяща жарава и догарящи овъглени trunks на открито, на нива с оранжеви пламъци, пепел и облачно небе. Автор: Philip Halling / Wikimedia Commons · Лиценз: CC BY-SA 2.0 · Wikimedia Commons

Какво е нестинарството и кои са нестинарите

Нестинарството е обред, при който участниците танцуват на боси крака върху жарава в чест на светите Константин и Елена. Разпространено е в Странджа в България и в няколко села в Северна Гърция. В Гърция го пазят потомци на бежанци от Източна Тракия. Танцуващите държат икони на светците и изпадат в състояние, което описанията наричат транс.

Местната дума за това състояние е прихващане. Тя означава особената връзка със светеца, в която нестинарят е преди влизането в огъня и по време на играта. Жаравата е слоят тлеещи въглени, който остава, когато голям огън на площада догори. После въглените се разстилат в кръг.

Произходът на самата дума се обяснява различно. Туристическият портал „Парк Странджа“ я извежда от гръцки глагол със значение „възклицавам, дишам“. Страницата „История“ на сайта „Нестинари“ превежда „анастенариа“ като „в огнището, в огъня“. Двата записа не съвпадат, затова тук ги даваме и двата.

Нестинарските села в Странджа и границата от 1913 г.

Изследователите очертават нестинарската земя като триъгълник между Царево, Мидия и Люлебургас. Последните два града са в европейска Турция. Смята се, че селата с такъв обичай са били около трийсет. Най-често се споменават Българи, Кости, Бродилово, Сливарово, Граматиково и Кондолово.

Балканската война прекроява тази карта. След 1913 г. на българска територия обредът се играе само в село Българи и в гръцкото тогава село Кости. Гръцкото население от двете страни на границата се изселва през 20-те години на XX век и отнася обичая в Северна Гърция. За Кости сайтът „Нестинари“ свързва изселването със спогодбата за размяна на население между България и Гърция от 1927 г.

Оттук идват двете живи линии на обреда. Едната е странджанската в България, другата е гръцката, наследена от бежанците. Самите нестинари казват, че далеч от родните места „силата намалява“.

На кой ден играят нестинарите

Главната дата е празникът на Константин и Елена, но тя не е една и съща навсякъде. Вечерта на 21 май е най-честият вариант. У нас празникът традиционно се чества по стар стил на 3 юни, а някъде по нов стил на 21 май. По наша сметка двете дати се разминават с 13 дни. Един популярен сайт посочва за село Българи 3 и 4 юни. На някои места огънят се пали и на храмовия празник или на събора на селото.

ПразникДата
Св. Константин и Елена, нов стил21 май
Св. Константин и Елена, стар стил3 юни
Еньовден24 юни
Св. Марина17 юли
Илинден20 юли
Св. Пантелеймон27 юли
Св. Троица50 дни след Великден

Източник: Уикипедия на български; датата по стар стил е от сайта „Нестинари“

Как минава нестинарската вечер в село Българи

Денят започва от зори с „обличане“ на нестинарските икони. Привечер епитропът, тоест църковният настоятел, отива с нестинарите в параклиса. Там иконите се осветяват, после шествието обикаля селото.

След обиколката нестинарите се прибират в конака, наричан още столнина. Това е сграда само за тях, в която се пазят иконите. Там слушат тъпана, който бие без прекъсване, докато ги обхване трансът.

Огънят на площада се поддържа от най-стария нестинар или нестинарка. Обикновено това е човек, който вече не играе заради възрастта си. По залез главният нестинар, мъж с бяла риза и червен пояс, разстила въглените в кръг. Уличните лампи угасват и публиката се приближава тихо. Нестинарите влизат в кръга с пронизителен вик и с икони в ръце.

Стъпката в огъня не е една. Понякога кракът едва докосва въглените, друг път ги натиска с твърди кръгови движения, докато угаснат. Към края танцът се забавя и спира. Нестинарите вярват, че светецът върви пред тях и ръси вода от сребърен ибрик, затова не изгарят краката си. Това е тяхно вярване, а не обяснение на явлението.

Гайда, тъпан и Костадинското хоро

Музиката е от тъпан и гайда, а описанията наблягат на монотонния, звучен удар на тъпана. Свирят се три мелодии. Първата е за шествието от параклиса до жаравата, втората за самото ходене по огъня. Последната се нарича Костадинско хоро. Нестинарите от Българи смятат музиката, духовната подготовка и студените крака за условие за успеха.

За танцьор от клуб тази разлика е важна. Костадинското хоро тук е част от обред, а не хоро от общия репертоар. Прочетените източници не дават за него нито размер, нито стъпки. Затова не му приписваме размер.

Произход на нестинарството между документа и предположението

Писмените сведения започват късно. Първото е публикувано от Петко Славейков през 1866 г. Първото проучване е от 1873 г. Прави го гръцкият богослов Анастасиос Хурмузиадис по поръчка на Вселенската патриаршия. Той вижда в обичая остатък от култа към Дионис.

ОбяснениеКой го застъпваСлабо място
Дионисов, гръко-тракийски коренХурмузиадис, голяма част от гръцката и българската етнографияВ култа към Дионис няма данни за танц върху огън
Тракийски култ към слънцето и огъняТуристически и популярни описанияСведенията за тракийската религия са оскъдни
Влияние на павликяни и богомилиМихаил Арнаудов, Катерина КакуриОстава опит за обяснение, не доказателство
Ходене по огън в храма на Артемида в КастабалаКонстантинос РомеосНе е свързано с Дионис
Сравнително късен обичайДруги авториНяма сведения преди средата на XIX век

Източник: Уикипедия на български; тракийската версия по „Парк Странджа“ и Know Bulgaria

Популярните описания често представят древния корен като установен факт и говорят за традиция отпреди хиляда години. Документите обаче стигат само до 1866 г. По наша сметка по данни на Уикипедия от първото печатно сведение до вписването в ЮНЕСКО минават 143 години. Всичко по-назад във времето е хипотеза.

Нестинарите от Българи обясняват обреда по друг начин. За тях той е християнски дълг, наследен от бабите и дядовците, който пази селото от болести и бедност. Преданието сочи напуснатото село Припор като „родина“, от която са тръгнали всички нестинарски села.

Забрани, упадък и вписването в ЮНЕСКО през 2009 г.

Конфликтът с църквата е по-стар от социализма. Духовници заплашват нестинарите с анатема и отлъчване. Конакът в Българи неколкократно е заключван, запечатван и дори събарян по заповед на църковните власти. По времето на социализма затворената граница с Гърция прекъсва общите обреди на нестинарите от двете страни.

През 1955 г. в Българи е останала само една нестинарка, и то без подготвена наследница. През 1960 г. нестинарските игри са окончателно забранени. По-късно се правят опити обредът да бъде възстановен в автентичния си вид.

Нестинарството е включено в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Вписването е през 2009 г., на 33-ата сесия.

Къде да видите нестинари и как да гледате

Най-сигурното място е село Българи в Странджа, на празника на Константин и Елена. Кости и Бродилово се споменават с по-редки изпълнения около местните празници. На фестивали из страната нестинарският танец обикновено е сценична атракция, а не обред.

Гледайте отстрани и тихо, защото по традиция осветлението се гаси, а зрителите се приближават мълчаливо. Не опитвайте сами ходене по жарава и не го търсете в клубовете за народни танци. Нестинарите от Българи казват, че на това не може да се научи човек, който не е роден за нестинар.

Хорото в клуба се учи по друг път. Започва се с основните стъпки, описани в статията за народни танци за начинаещи. След това идват регионалните хора, например ситното шопско хоро и неговите роднини.

Колко нестинари играят днес и в колко села обредът е жив, прочетените страници не казват. По-подробна картина на обреда в Странджа дава студията на Иваничка Георгиева „Нестинарството в Странджа“ от 1987 г. Отговорът за днешното състояние трябва да се търси в досието на елемента в списъка на ЮНЕСКО на ich.unesco.org. Кога ще бъде обновено това досие, не е посочено в нито един от прочетените източници.

Искате да се научите да играете хора? Запишете се и ще предадем запитването ви на школа за народни танци във вашия град.

Още статии

Източници

Сверено на 18 ноември 2026 г. Фактите в статията са от източниците по-долу; размерът, броенето и областта на всяко хоро от каталога са сверени с поне два източника на страницата на хорото.