Родопски хора — бавният ритъм, Сворнато и песента в хорото

Публикувано: 16 ноември 2026 г.

Родопските хора се играят бавно или умерено, с малко на брой движения, и най-често вървят под песен, която пеят самите играчи, включително мъжете. Главната разлика в тях е между мъжкото и женското играене. Мъжете стъпват широко и тежко, пляскат, клякат и коленичат, а жените стъпват на цяло ходило в плътна верига.

Танцьори в български народни носии вървят по павирана улица сред зрители; мъже с черни елеци и калпаци, жени с червени престилки и венци
Танцьори в български народни носии вървят по павирана улица сред зрители; мъже с черни елеци и калпаци, жени с червени престилки и венци. Автор: Silar / Wikimedia Commons · Лиценз: CC BY-SA 3.0 · Wikimedia Commons

Накратко

Източник: Inherited Culture; страниците „Родопска фолклорна област“ в Alle.bg и Baiadery

БелегМъжко играенеЖенско играене
Хватнай-често за длани; срещат се и за рамо и за поясза ръце, с отпуснати надолу ръце
Стъпкаширока, плавна и тежкана цялото ходило, с ниски и сдържани подскоци
Характерни движенияпляскане, клякане, коленичене, силни провикваниябез разреждане на веригата по време на хорото
Стройполукръг или кръг, обикновено само мъжезатворен кръг, играчките са плътно една до друга

Защо родопските хора са бавни

Ритъмът на родопските хора е свързан с песента. Хорото тук най-често се играе на песен, а характерно за Родопите е, че пеят и мъжете. По наша преценка от тези описания темпото се определя от дъха на пеещите. Хоро, което трябва да се изпее, не може да бъде толкова бързо, колкото хоро, водено само от инструмент.

Бавното темпо не означава сложна стъпка. Двете описания на областта определят родопските хора като несложни и с леки за научаване стъпки. Тежестта идва от маниера. Стъпката е плавна, а провикванията са силни. Фолклорният ансамбъл „Родопа“ определя своя стил с „овладян ритъм“ и многогласие.

Ако идвате от бързите хора на равнината, бавното темпо може да ви затрудни повече от бързото. Трябва да задържате тежестта на крака, вместо да подскачате. Сравнете с ситното шопско хоро, където трудността е в скоростта и дребната стъпка.

Сворнато хоро и другите характерни родопски хора

Двете описания на Родопската фолклорна област дават един и същ списък с характерни хора:

Сворнато хоро е посочено като родопско и в двете страници. Тук има едно уточнение. Текстът в Alle.bg и в Baiadery съвпада почти дума по дума, затова ги приемаме като един запис, повторен на две места, а не като две независими проучвания. Никоя от прочетените страници не дава размер или броене за Сворнато, нито за другите хора от списъка. Затова тук не посочваме размер.

Доспатско, Момчиловско и Рипни също са в списъка на характерните хора. Прочетените страници не обясняват откъде идват имената им, затова тук не правим връзка между названието на хорото и определено място или песен.

Мъжкият и женският маниер в Родопите

В Родопите мъжете и жените обикновено играят отделно. Има и смесени хора, но в тях мъже и жени не се редуват. Мъжете се хващат първи, а жените се нареждат след тях. Мъжкият хват за длани е типичен за Родопите и рядко се среща в другите области. Описанието в Alle.bg и Baiadery изброява и хват за рамо и за пояс.

Коленичене тук означава бавно отпускане на коляно към земята по време на хорото. Inherited Culture го описва заедно с клякането като бавно и тромаво движение. Другите две страници извеждат пляскането и коленичението като съществени за мъжкото играене.

Женското играене е по-затворено. Жените стъпват само на цялото ходило, подскоците им са ниски и сдържани, а веригата остава плътна. Ръцете им са отпуснати надолу. Източниците се разминават в едно. Inherited Culture пише за полукръг или кръг, а другите две страници пишат за затворен кръг.

В Родопите има и шеговити игри, в които се подражава на животни, например на заек или мечка.

Гайдата, чановете и песента към хорото

Характерните инструменти на областта са каба гайдата, тамбурата и медните овчарски звънци, наричани чанове. Кавалът се среща по-рядко. Мехът на гайдата се прави от ярешка или агнешка кожа.

Звънците имат и музейна следа. В залата за скотовъдство на Регионалния етнографски музей в Пловдив са показани съдове от родопските мандри, овчарска резба и различни звънци. По наш извод чановете в песента и хорото идват от същия овчарски бит.

Ролята на гайдата в селския живот на Централните Родопи е проучвана на място през 1976 г. и през 1979–1980 г. Изследването сравнява поводите за свирене преди 9 септември 1944 г. с промените след войната.

Песните са поводът за хорото. Пеели са се по събори и седенки, на годежи и сватби. Преобладават любовните песни, но има още гурбетчийски, овчарски, исторически и хайдушки. Песента „Излел е Делю хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска е включена в посланието „Гласовете на Земята“, което пътува в Космоса.

Къде започва и къде свършва Родопската област

Родопската фолклорна област обхваща административните области Смолян и Кърджали. Доскоро тя е била описвана като част от Тракийската област, но се отделя, защото се различава съществено от нея.

Планината има две ясно различни части. По данни от статията в Уикипедия Западните Родопи са високата част и заемат 59,25% от българската територия на планината. Източните Родопи заемат 40,75% и са средно над три пъти по-ниски. Прочетените описания на танците не делят хората на западни и източни. Песенният репертоар на ансамбъл „Родопа“ обаче идва от всички родопски подобласти, като най-често е застъпвана среднородопската.

Къде да видите родопски хора и как да започнете

Сценичната школа на областта е най-лесна за проследяване чрез ансамблите. „Родопа“ е създаден в Смолян през 1960 г. и има над 6000 концерта. В репертоара му са постановки като „Утро над Родопа“, „Гурбетчии“ и „Керкели“. Сред родопските ансамбли са още „Чан“ в Смолян, „Манол Радичев“ в село Гела и „Орфей“ в Чепеларе.

Бита, в който е звучала песента, можете да видите в Пловдив. В Регионалния етнографски музей е подредена родопска стая с огнище, паралия за хранене, ниски трикраки столчета, шарено халище и детска люлка.

Ако тепърва започвате, научете първо стъпката на цяло ходило и тежестта. Подскоците идват по-късно. Общите правила за първите уроци са в ръководството за начинаещи. За контраст с друг планински край вижте Чичово хоро и хората на Северозапада.

Какво източниците още не казват за родопските хора

Прочетените страници описват маниера, хвата и поводите, но не дават размер и броене на нито едно родопско хоро. Размерът на Сворнато ще влезе в каталожната му карта, когато два независими записа в изданията на ИЕФЕМ-БАН или в списание „Български фолклор“ го посочат еднакво. Ако двата записа се разминават, картата ще покаже и двата.

Хората в статията

Искате да се научите да играете хора? Запишете се и ще предадем запитването ви на школа за народни танци във вашия град.

Още статии

Източници

Сверено на 16 ноември 2026 г. Фактите в статията са от източниците по-долу; размерът, броенето и областта на всяко хоро от каталога са сверени с поне два източника на страницата на хорото.