Северняшки хора на Дунавската равнина и родството им
Публикувано: 15 ноември 2026 г.
Северняшките хора са семейство от танци с бързи подскоци и игрив маниер, а най-ясно изразен пример в справочниците е Дунавско хоро от района на Свищов и Русе. Около него често се подреждат Дайчово, Еленино и Ганкино, но източниците не са единодушни за областта на всички тях, затова по-долу всяко твърдение е отбелязано с източник.
Какво са северняшките хора и откъде идват
Дунавско хоро се води за танц от Северняшката област с произход в района на Свищов и Русе. Англоезичният справочник за българските народни танци също го отнася към дунавския край на Северна България. Това са двата източника, които потвърждават областта, и затова я приемаме за установена.
Региони в България има седем по етнографското деление, а всеки има свой почерк в танца. За севера се отбелязва близост с южнорумънските танци от отсрещния бряг на Дунав, и по-специално бързи кръстосани стъпки. Това е сравнение на един източник, но то обяснява защо северняшкото хоро изглежда по-„подскачащо“ от протяжните хора на Шопско.
Подскок тук е кратко повдигане върху стъпалото между две стъпки. Именно то прави играта „лека“, а не тежка и приземена.
Как се играе Дунавско хоро
Хорото се играе смесено от мъже и жени, витообразно или в затворен кръг. Започва с левия крак, а ръцете се люлеят волно напред и назад. Когато го играят само моми, по-плавно и грациозно, танцът носи името Коконско.
Дунавското е по-бързо и по-скокливо от Търновското хоро и се играе за осем такта вместо за шест. По този начин танцовата и музикалната фраза съвпадат напълно. Ако сте играли новогодишното хоро и усещате, че стъпките тук „бягат“, причината е точно в по-късата и по-пълна фраза.
Има и честа грешка в названията. Хорото, което по традиция се играе на Нова година, по стъпките си е Търновско или Северняшко, а не Дунавско. Смесването вероятно идва от музикалната творба на Дико Илиев, която носи името Дунавско хоро и с времето става емблематична за Търновското.
Към това се добавя, че Дунавското се среща и като Право, Свищовско или Русенско хоро. Не го бъркайте с Право хоро в общия смисъл на думата, което по справочника е на 2/4 или 6/8, броено 3+3, с хват за пояс и движение обратно на часовниковата стрелка. Друг източник потвърждава размера 2/4 с триолен усет за Право хоро.
Къде са Дайчово, Еленино и Ганкино
Тук най-много се разминават източниците. Ганкино се описва като произхождащо от Северна България и днес най-често играно в Шопската област, понякога в Тракия. Друг справочник също казва, че името се използва най-вече в Северна България. Двата източника заедно го връзват със севера, но не с Дунавската равнина като отделен край.
За Дайчово картината е различна. Един справочник го отнася към Западна България, Шопската, Граовската и Нишавската област, и към Източна Сърбия. Брифът на сайта го слага в северняшкото семейство, но от прочетените източници такова твърдение не следва. Затова не го наричаме северняшко хоро, а само хоро, което често се играе заедно със северняшките.
Еленино се споменава в общия справочник за българските танци с няколко размера, но само в един източник. Затова тук не фиксираме размер и област.
Какви са размерите и как се броят
Таблицата показва само това, което се потвърждава поне от два източника, и отбелязва разминаванията.
| Хоро | Област по източниците | Размер по източниците |
|---|---|---|
| Дунавско | Свищов, Русе, Северняшка | само един източник, не го фиксираме |
| Дайчово | Западна България и Източна Сърбия | 9/16; 9/8 в друг запис |
| Ганкино | Северна България | 11/16; 11/8 в други записи |
| Еленино | няма потвърждение | няма потвърждение |
Източник: Уикипедия, iDance, SFDH, Folk Dance Federation South, Eliznik
Разминаването 9/16 и 9/8 за Дайчово не е спор за различен танц. Двата записа са за един и същ ритъм, а музикантите често разтягат отделни удари спрямо записаното, когато свирят за игра. Българската нотация на асиметричните ритми се гради на комбинации от по два и по три удара.
Дайчово се брои 2+2+2+3, тоест три кратки и една дълга стъпка. Ганкино се брои бърза-бърза-бавна-бърза-бърза, тоест 2+2+3+2+2, с най-силен акцент в средата. Ако знаете първия ритъм, втория ще схванете по-лесно, защото двата се различават само по броя на ударите.
Как се водят Дайчово и Ганкино в групата
Дайчово е хоро с водач, който вика следващата фигура, а играчите отговарят на подвикванията. Фигурите се редуват с основна стъпка за надясно и наляво на по четири такта. Строят се в права редица с водача от дясната страна или в отделни редици на мъже и жени. Не цитираме самите викове, но реагирането им в ритъм е половината от умението.
Ганкино е обратното. Темпото му е равномерно, а рисунъкът обикновено е прост, от три такта. Основната стъпка е седемстъпково кръстосване, като третият такт е тристъпково движение наляво. Кръстосването е стъпка, при която единият крак минава пред другия.
По наша преценка по справочниците, ганкино е по-подходящо за първи урок в семейството, а Дайчово е за групи, които вече слушат водача. Това не е отделно твърдение на източниците, а следва от разликата в самите описания.
Къде се учат и сравняват северняшките хора
Дунавското хоро е най-достъпното за начало, защото е смесено, в кръг, а ръцете просто се люлеят. Може да го играете и на инструментален съпровод, и на песен. Ако започвате от нула, подредбата в уроците за начинаещи е добра отправна точка.
За сравнение с други краища вижте хората на Северозапада, където ритъмът е друг. За Ганкино, което днес често се играе и в Шопско, прочетете и за ситното шопско хоро.
Духовите оркестри са свързани със севера, особено със средния север и северозапада на страната. Така че ако чуете хоро на духов оркестър, не го отнасяйте автоматично към Дунавската равнина. Проверете в справочник или в школа дали областта се потвърждава от втори източник.
Хората в статията
Искате да се научите да играете хора? Запишете се и ще предадем запитването ви на школа за народни танци във вашия град.
Още статии
Източници
Сверено на 15 ноември 2026 г. Фактите в статията са от източниците по-долу; размерът, броенето и областта на всяко хоро от каталога са сверени с поне два източника на страницата на хорото.