Шевици по области — бодове, цветове и мотиви според източниците

Публикувано: 20 ноември 2026 г.

Шевиците по области се различават по мотивите, бода, композицията и цветовете, но навсякъде в България основата е бяло, червено и черно. В Северозападна и Западна България шевицата е единствената украса на носията, а в Източна България се съчетава с други декоративни средства. Техниката е описана в енциклопедия, а значенията на мотивите идват най-вече от популярни тълкувания.

Две жени в традиционни български носии с червена и бяла бродерия си подават клонче с бели цветове на тревна поляна
Две жени в традиционни български носии с червена и бяла бродерия си подават клонче с бели цветове на тревна поляна. Автор: Marina Simeonova Pavlova / Wikimedia Commons · Лиценз: CC BY 4.0 · Wikimedia Commons

Накратко

Източник: Уикипедия, статия „Шевица“, по Голяма енциклопедия „България“, т. 12; „Нешънъл Джиографик България“

Област или крайКакво казват източницитеИзточник
Северозападна и Западна Българияшевицата е единствената украса на костюма
Източна Българияшевицата върви заедно с други декоративни средства
Дупнишко и Самоковсковезане с гергеф
Габровско и Търновсковезане с гергеф
Софийските селачетирикрил кръст с вълнени конци на ръкава, с черни контури
Чипровцимотивът каракачанка е характерен за килимите, не за ризите

Шевици по области и откъде идват разликите

Стиловите белези на носията от всяка фолклорна област се определят от четири неща. Това са везаните мотиви, техническите похвати, композицията и цветовете. Шевицата се среща в мъжкото и в женското облекло и почти по всички дрехи на носията.

Най-рязка е разликата между запад и изток. На запад и северозапад шевицата носи целия облик на костюма, а на изток споделя мястото си с други видове украса. Изводът за танцьора е практичен. Ако играете хората на Северозапада от Видин до Враца или шопските хора, областта на костюма се разпознава най-вече по шевицата.

Конкретен пример идва от Софийските села. Там на ръкава на ризата е везан с вълнени конци четирикрил кръст. Крилата му се разклоняват навън и излизат от вътрешен кръст със звезда в средата, а контурите са черни.

Наличните източници не дават пълна карта на шевиците за Тракия, Родопите, Добруджа или Пирин. Затова в таблицата няма редове за тези области, а описание без източник не публикуваме.

Бодове, конци и инструменти на везачката

Шевицата се шие направо върху платното с равномерни бодове. Везачката брои нишките на плата и така определя всеки бод. Затова се казва, че бодовете се изпълняват „под брой“.

Конците са разноцветни и най-често вълнени, по-рядко копринени, а в по-ново време и памучни. Най-разпространени са кръстатият, полегатият, цепеният, ажурният и правият бод. Българските везачки са ползвали прости, сложни и комбинирани бодове.

Иглата за везане най-често се нарича шиварка или копринарка. Гергефът е рамка, която стеснява или опъва частта от плата, върху която се шие. Енциклопедичният текст свързва везането с гергеф с Дупнишко, Самоковско, Габровско и Търновско.

Бяло, червено и черно и допълващите цветове

В българските шевици преобладават белият, червеният и черният цвят. Зеленото, синьото, жълтото и кафявото имат допълваща роля.

При разглеждане на носия първо вижте основата. Ако преобладава червено-черна шевица върху бяло платно, това съвпада с най-честата схема. Зелени, сини или жълти нишки обикновено подчертават отделни елементи на мотива.

Растения, животни и човешки фигури в мотивите

Най-често срещаната украса е растителната. Лозата, розата, лалето и карамфилът се тълкуват като знаци за семейство, плодовитост, мир и изобилие. И двата текста извеждат растителните мотиви от древния символ „дървото на живота“, изграден от дървета, цветя и плодове.

Животинските (зооморфни) орнаменти се смятат за по-стари от растителните, но в шевиците са значително по-малко. Срещат се самостоятелно, например крачещо петле, или огледално, като две птици с растителен мотив между тях. Петелът, конят и конската глава се свързват със слънцето. Паунът или само перата му имат апотропейна, тоест защитна функция и се шият против магия и уроки.

Сред човешките (антропоморфни) фигури се откроява каракачанката. Тя изобразява черноока булка и се приема за знак на женското начало и на плодородието. Този мотив обаче е характерен за чипровските килими, затова не бива да се търси като белег на ризите от същия край.

Канатицата и другите геометрични мотиви

Геометричната украса се разглежда като последен етап в развитието на текстилната украса, а не като първи. Тя се получава, когато фигурите се стилизират отново и отново, докато остане чиста линия. Тук често се греши: простият вид на мотива не означава, че той е по-стар от растителния.

Кое е описано и кое е предание в значенията

Сигурната част е материалната. Бодовете, конците, цветовете и разликата между запад и изток са описани в Голяма енциклопедия „България“. Значенията на мотивите са различен вид знание: те са тълкуване, предавано в популярни текстове.

Етнографът Христо Вакарелски (1896–1979) определя изкуството като дейност за опознаване и отразяване на света чрез образи. В народното изкуство се различават два принципа, магически и етнически. В ранните общества водещ е магическият, а с времето етническият надделява изцяло.

Мястото на шевицата върху дрехата се вижда с просто око. Тя е по краищата на ръкавите, около шията, на гърдите, на главата, по долния край на фустата и на пояса. Обяснението, че така шевицата пази видимите граници на тялото, е тълкуване, а не запис от определено село. Същото важи за твърдението, че лалето, или трилистната палмета, е сред най-древните български символи. Нито една от двете популярни страници не посочва откъде идва тълкуването на всеки отделен мотив. Затова на значенията гледайте като на традиция на тълкуване, а на техниката и цветовете като на описан факт.

Къде се виждат и учат шевиците днес

Регионалният етнографски музей в Пловдив показа изложбата „Шевицата – възродена традиция“ за 55-ия юбилей на пловдивски колектив за българска шевица, създаден през 1968 г. Везбарките в колектива издирват стари шевици и мотиви и ги пренасят в съвременното облекло. През 2022 г. в Пловдив се проведе фестивалът „Шевица фест“, първият по рода си в страната, по проект на Фондация „Пловдив 2019“.

През юбилейната 2023 г. колективът организира работилници по шевица за деца и възрастни в София и Пловдив, както и изложба в село Орешак. Програмата е била насочена и към ученици, които учат облекло и приложни изкуства. Музеите остават най-сигурното място за сравнение на оригинални ризи и сукмани по области.

Ако тепърва влизате в клуб и мислите за носия, започнете с хората, а костюма оставете за по-късно; първите стъпки са в ръководството за начинаещи. При избор на риза проверете дали шевицата е по ръкава и около шията, дали бодът е броен по нишките и дали цветовете отговарят на областта на хората, които играете.

Искате да се научите да играете хора? Запишете се и ще предадем запитването ви на школа за народни танци във вашия град.

Още статии

Източници

Сверено на 20 ноември 2026 г. Фактите в статията са от източниците по-долу; размерът, броенето и областта на всяко хоро от каталога са сверени с поне два източника на страницата на хорото.