Странджански хора, обредите и нестинарството в Странджа
Публикувано: 20 ноември 2026 г.
Странджански хора наричаме танците на рупци, тронки и загорци. Тези три етнографски групи живеят в планината от столетия в тесен битов и културен допир. Хорото тук се играе най-често на песен, вие се на охлюв около гайдаря и се дели по темпо, а най-известният обред на края е нестинарството, при което се играе бос върху жарава.
Странджа в Тракия или отделна фолклорна област
Географски Странджа лежи в източната част на историко-географската област Тракия. Простира се от Бургаската низина на север до Черно море на изток и до Източнотракийската равнина на югозапад. Народопесенният и танцовият материал обаче често се описва отделно. Странджанската фолклорна област се поставя на изток от Тракийската, между Черно море и границата с Турция.
Двата записа не си противоречат, а мерят различни неща. Първият следва релефа и историческата карта, вторият следва песента и хорото. Затова в справочника Странджа стои като подобласт на Тракия със собствен облик.
Планината заема около 10 000 кв. км, от които около 35% са в България. По наша сметка по данни на Уикипедия това прави около 3500 кв. км българска Странджа. Гъстотата е едва 10 души на квадратен километър, най-ниската в страната. Малкото и разпръснато население обяснява защо местните варианти на хората се пазят село по село.
Рупци, тронки и загорци в странджанското хоро
Рупците са най-голямата група и се смятат за най-старото българско население в Югоизточна Тракия. Тронките са втори по численост и носят името си от местната дума „тронка“, която значи „малко“. Загорците живеят в северните и западните окрайнини, в района на Равна гора.
| Група | Къде живее | Произход на името |
|---|---|---|
| Рупци | Резово, Българи, Граматиково, Малко Търново, Бръшлян, Стоилово и др. | от „рупа“, стара рударска шахта |
| Тронки | втората по големина група в планината | от „тронка“, малко |
| Загорци | Средец, Черноморец, Зидарово, Росен, Равна гора | „дошлите иззад планината“ |
Източник: Дирекция на Природен парк „Странджа“
Историята е разместила много от тези села. През 1903 г. по време на Преображенското въстание в Одринския вилает е обявена краткотрайната Странджанска комуна. След Междусъюзническата война от 1913 г. рупци от Централна и Южна Странджа и от Източна Тракия се заселват в Ахтопол, Царево, Синеморец, Бродилово, Китен и Приморско. Танцьорът в крайбрежно село често играе хорото на село, което днес е от турската страна на границата. Това е наш извод от двете дати, но той помага да разберете защо два съседни варианта на едно хоро се различават.
Как се хваща и как се вие странджанско хоро
Редът в хорото е бил строг. Първо се залавят мъжете, после жените, накрая момите и ергените, подредени по възраст. Хората често се вият на охлюв, веднъж от единия край, после от другия, а гайдарят остава в средата. Странджанци имат и свои названия за външната форма на хорото.
Хората се играят в различни сезони, през зимата, пролетта и лятото. Ако идвате от шопските хора, ще забележите разликата веднага. При Ситното шопско хоро и роднините му вниманието е върху краката, а тук водещи са песента и подредбата на играчите в редицата.
Кротки, луди и подсурнати странджански хора
По темпо странджанските хора и игри се делят на кротки, луди, тропани, рипани и подсурнати. Названията сами подсказват маниера. Тропаните са с удари на стъпалото в земята, а рипаните са с подскоци, защото „рипам“ значи „скачам“. Това тълкуване е наше, по смисъла на думите.
Като най-сложно в края се сочи Витото хоро, известно още като Въртена или Чопраз. То има много фигури, играе се по команда, а последната фигура, Чопраз, е дала и едното име на хорото. Тези сведения засега идват от един запис. Размерът на странджанските хора е посочен само в един от прочетените източници, затова в каталога не го даваме, докато не намерим втори независим запис.
Песента и гайдата под странджанското хоро
Типично за Странджа е хорото да се играе на песен. Песните имат меко звукоизвличане. Бавните песни се пеят свободно, без строг такт, а хороводните обикновено са в минорен лад. Странджанската гайда също се свързва с облика на края.
Песенният пласт още се събира на терен. Един млад певец от региона е записал стотици песни от над 180 жители на Странджа, сред тях хора от Бродилово, Граматиково, Стоилово и Българи. Три от тези села са в списъка на старите рупски селища, а Бродилово е сред селищата, заселени от рупци след 1913 г. Записите идват точно от групата, чиято обредност е най-стара.
Нестинарството и календарните обреди на Странджа
Нестинарството е танц бос върху горяща жарава. Обичаят се представя като елемент от нематериалното наследство в списъка на ЮНЕСКО. Можете да проверите вписването в официалния Списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. За самите нестинари обредът е преди всичко въпрос на вяра, почит към светците и духовен живот на общността, а не зрелище пред публика. Певецът, споменат по-горе, е влязъл за първи път в жаравата на 13 години.
Нестинарството не е единственият обред с танц. В рупската народна култура са оцелели най-много следи от обредната система от дописмената епоха. Трите групи се различават и по календарните обичаи, които изпълняват в местни варианти, като „Яньовото буле“, „Пеперуда“ и „Кукери“. Ако проучвате обичай от Странджа, проверявайте първо кое е селото и коя е групата, защото варианти има поне три.
Къде се виждат и как се учат странджанските хора
Сценичните версии се показват от Професионалния фолклорен ансамбъл „Странджа“. На странджански концерти в Бургас участват и детски и мъжки фолклорни групи от края. Селата на Природен парк „Странджа“ са 21, с около 7000 души население. Пресметнато по данни на Дирекцията на парка, средно в едно селище живеят около 330 души. На малките събори хорото е по-близо до селския вариант, отколкото на сцената.
За учене в клуб изберете група, която разучава странджанския маниер, а не само тракийските хора. Започнете от основата, описана в Народни танци за начинаещи. Сравнението с хората на Северозапада показва колко различно звучат двата края на страната.
Природният парк е обявен през 1995 г. и обхваща 116 136,2 хектара, което го прави най-голямата защитена територия в България. В него попада цялата община Малко Търново и по-голямата част от община Царево.
Искате да се научите да играете хора? Запишете се и ще предадем запитването ви на школа за народни танци във вашия град.
Още статии
Източници
Сверено на 20 ноември 2026 г. Фактите в статията са от източниците по-долу; размерът, броенето и областта на всяко хоро от каталога са сверени с поне два източника на страницата на хорото.
- Уикипедия (английска): Strandzha Commune
- Уикипедия (българска): Странджа
- Флагман.бг: Странджанският певец и нестинар празнува два юбилея с голям концерт в Бургас
- Prezi: Thracian Strandzha
- Дирекция на Природен парк „Странджа“, Министерство на земеделието и храните: Етнографски облик и население
- Фолклорна танцова формация „Дилмани“: Странджанска етнографска област