Българска гайда и хоро — джура, каба и гайдарят на мегдана
Публикувано: 20 ноември 2026 г.
Над 100 гайдари и около 20 хиляди гости събира Гайдарското надсвирване в родопското село Гела, където българска гайда и хоро вървят заедно на Илинденските поляни. Танцьорите се хващат в редица или в затворен кръг и се движат като едно цяло под водачеството на най-уверения играч в края. Има два вида гайда, джура и каба, с различен звук.
Джура и каба гайда — по какво се различават
Двата типа българска гайда се различават по формата на гайдуницата и по звука. Гайдуницата е дървената тръба с отворите, основната част на инструмента, подобна на дудук. При джурата тя е права и конусовидна, а звукът е висок и ясен. Каба гайдата е по-едра, гайдуницата ѝ е шестостенна и извита, а звукът е по-нисък и мек.
| Признак | Джура гайда | Каба гайда |
|---|---|---|
| Гайдуница | права, конусовидна | шестоъгълна, извита |
| Звучене | високо и ясно | по-ниско и меко |
| Размер | по-малка | по-голяма |
| Друго име | — | родопска гайда |
| Свързвана област | не е посочена отделно | Родопите |
Източник: Уикипедия, статия „Гайда“; блогът stoilovvv.com
Каба гайдата се свързва с Родопите и в двата източника, а за нея се отбелязва и ниската ѝ звучност. За танцьора разликата е чисто практическа. Свикналите с плътния родопски звук ще чуят джурата по-ярка и по-висока, а и двата инструмента свирят за едно и също хоро.
Частите на гайдата и какво прави всяка
Устройството обяснява защо един гайдар стига, за да заиграе цял мегдан:
- Гайдуница — на нея се свири мелодията. Понякога гайдарят лепи восък на някой отвор, за да поправи тона, а някои я мажат със зехтин отвътре и отвън.
- Ручило — дълга дървена тръба, която дава един постоянен, непроменлив тон.
- Духало — късият наустник, през който се вдухва въздух.
- Главини — свързват тръбите с меха.
- Мях — съдът за въздух, направен от кожа на яре или агне.
За дървените части се сочат сливата и черешата. Родопският майстор на гайди бай Дафо Трендафилов пък повтарял, че ручилото е най-добре да е от дрян. Двата записа не се изключват, но се разминават, затова ги даваме и двата. В Музея на гайдата в Стойките има табло, което показва етапите при изработката на пискуните, и инсталация, която представя звуковата вълна на инструмента.
Как гайдата държи хорото
Хорото повтаря една поредица стъпки отново и отново, а танцьорите са хванати за ръце или за коланите. Гайдата дава на тази редица две опори наведнъж. Гайдуницата носи мелодията, а ручилото тегли постоянния основен тон под нея. Въздухът се събира в меха, затова звукът не прекъсва, когато гайдарят си поема дъх. Това е наш извод от устройството на инструмента.
Гайдари от Гела казват, че ручилото „придърпва“ слушателя и му е трудно да не се хване на хорото. Един опитен гайдар там описва инструмента като дърво, което се променя от въздуха. Затова в книжката за устройството си има восък за настройка на тона. За по-ясен ритъм до гайдата често застава тъпан. Така е например в празничното шествие на Св. Спиридон в Пловдив.
Ако тепърва влизате в хорото, броенето и първите стъпки са описани в нашия материал как се разучава хоро стъпка по стъпка.
Гайдарят на мегдана, в шествието и на събора
Надсвирването в Гела е състезание с правила. Гайдарите са разделени по възраст: до 14 години, от 15 до 19 и над 19 години. Най-младите свирят две мелодии по избор до 6 минути. Във втората група се иска бърза и бавна мелодия до 8 минути, а в третата също се свирят бързи и бавни мелодии. Организатори са кметството на Широка лъка и Община Смолян.
На градския празник гайдата води шествието. Регионалният етнографски музей в Пловдив обяви за 12 декември 2022 г. шествие от двора на музея до църквата „Св. Богородица“ със съпровод от гайда и тъпан. Св. Спиридон се почита като закрилник на занаятчиите, а празникът на еснафите се отбелязва още от Възраждането. Към него са принадлежали и общоградски веселия.
Гайдарството често се предава в семейството. В репортаж на bTV се разказва за три поколения гайдари от един род. В Гела участник разказва, че е взел гайдата на 8 години и се е учил от големите родопски майстори.
Гайдата в оркестъра и в голямия състав
Гайдата свири соло, но съпровожда и певци, обикновено в оркестър. Там понякога има повече от две гайди заедно с тамбури, кавали и гъдулки. Песенният съпровод с гайда е най-характерен за Родопите. Един популярен обзор нарежда гайдата трета по разпространение у нас, след кавала и гъдулката. Инструментът се среща в Лудогорието, Добруджа, Тракия, Странджа и Родопите.
Най-големият сбор от гайди е емблематичният състав „100 каба гайди“. На 16 май 2012 г. в София 333 гайдари влизат в Рекордите на Гинес. По наша сметка по данни на Уикипедия това е над три пъти повече от числото в името на състава. В Музея на гайдата имената на всички 333 участници са изписани върху кожа от гайда.
Хората от други краища имат свой маниер и своя музика. За тях вижте Чичово хоро и другите хора на Северозапада и Ситно шопско хоро и роднините му.
ЮНЕСКО и 120-те гайдари в досието
Българската гайда е вписана в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. ЮНЕСКО изисква самите носители на традицията да участват активно в подготовката на досието, в случая изпълнители от различни краища на страната. Мотивът за признаването е, че гайдата е вплетена в бита, обичаите и паметта на българите и събира хора от всички възрасти и области.
Музеят в Стойките показва същата широта. Експозицията му е събрана от над сто дарители от седемте фолклорни области в България. Затова не е точно да мислите гайдата само като родопски инструмент. Каба гайдата е родопска, но гайдата изобщо се свири из цялата страна.
Къде да чуете гайда и да я видите отблизо
Гайдата събира както големи състави, така и най-младите изпълнители. През 2012 г. в София рекордът събра 333 гайдари, а в Гела има отделна група за гайдари до 14 години.
- Гела, Смолянско. Гайдарското надсвирване се провежда в началото на август; в репортажа на BGNOW.EU датите са 5 и 6 август.
- Стойките, община Смолян. Музеят на гайдата е открит през 2022 г. В една стая има планетариум, където звукът на гайда се чува сред шумовете на Вселената. На друго място можете по избор да слушате записи и да гледате видео с изпълнители. Там е и гайдата, чийто съпровод е записан в песента „Излел е Делю хайдутин“ на Валя Балканска, изпратена в космоса. Уредниците работят доброволно, затова проверете часовете преди пътуването.
- Пловдив. На Св. Спиридон, 12 декември, Етнографският музей възроди шествието с гайда и тъпан през Стария град. Следете календара на музея за следващите издания.
Хората в статията
Искате да се научите да играете хора? Запишете се и ще предадем запитването ви на школа за народни танци във вашия град.
Още статии
Източници
Сверено на 20 ноември 2026 г. Фактите в статията са от източниците по-долу; размерът, броенето и областта на всяко хоро от каталога са сверени с поне два източника на страницата на хорото.
- Уикипедия: Гайда
- Уикипедия: Музей на гайдата
- bTV Новините: Гайдата - символ на България в списъка на ЮНЕСКО
- Регионален етнографски музей – Пловдив: Денят на Св. Спиридон
- BGNOW.EU: Писна гайда, та залюля хорото...
- Know Bulgaria: Bulgarian Folk Dances & the Horo: Steps, Rhythms & Festivals
- stoilovvv.com (личен блог): Гайдата