Българска гайда и хоро — джура, каба и гайдарят на мегдана

Публикувано: 20 ноември 2026 г.

Над 100 гайдари и около 20 хиляди гости събира Гайдарското надсвирване в родопското село Гела, където българска гайда и хоро вървят заедно на Илинденските поляни. Танцьорите се хващат в редица или в затворен кръг и се движат като едно цяло под водачеството на най-уверения играч в края. Има два вида гайда, джура и каба, с различен звук.

Млад мъж в бяла риза и кафяви шаячни потури свири на гайда с бял мех на поляна, с планински гори зад него
Млад мъж в бяла риза и кафяви шаячни потури свири на гайда с бял мех на поляна, с планински гори зад него. Автор: Flowerlin / Wikimedia Commons · Лиценз: CC BY-SA 3.0 · Wikimedia Commons

Джура и каба гайда — по какво се различават

Двата типа българска гайда се различават по формата на гайдуницата и по звука. Гайдуницата е дървената тръба с отворите, основната част на инструмента, подобна на дудук. При джурата тя е права и конусовидна, а звукът е висок и ясен. Каба гайдата е по-едра, гайдуницата ѝ е шестостенна и извита, а звукът е по-нисък и мек.

ПризнакДжура гайдаКаба гайда
Гайдуницаправа, конусовиднашестоъгълна, извита
Звученевисоко и яснопо-ниско и меко
Размерпо-малкапо-голяма
Друго име—родопска гайда
Свързвана областне е посочена отделноРодопите

Източник: Уикипедия, статия „Гайда“; блогът stoilovvv.com

Каба гайдата се свързва с Родопите и в двата източника, а за нея се отбелязва и ниската ѝ звучност. За танцьора разликата е чисто практическа. Свикналите с плътния родопски звук ще чуят джурата по-ярка и по-висока, а и двата инструмента свирят за едно и също хоро.

Частите на гайдата и какво прави всяка

Устройството обяснява защо един гайдар стига, за да заиграе цял мегдан:

За дървените части се сочат сливата и черешата. Родопският майстор на гайди бай Дафо Трендафилов пък повтарял, че ручилото е най-добре да е от дрян. Двата записа не се изключват, но се разминават, затова ги даваме и двата. В Музея на гайдата в Стойките има табло, което показва етапите при изработката на пискуните, и инсталация, която представя звуковата вълна на инструмента.

Как гайдата държи хорото

Хорото повтаря една поредица стъпки отново и отново, а танцьорите са хванати за ръце или за коланите. Гайдата дава на тази редица две опори наведнъж. Гайдуницата носи мелодията, а ручилото тегли постоянния основен тон под нея. Въздухът се събира в меха, затова звукът не прекъсва, когато гайдарят си поема дъх. Това е наш извод от устройството на инструмента.

Гайдари от Гела казват, че ручилото „придърпва“ слушателя и му е трудно да не се хване на хорото. Един опитен гайдар там описва инструмента като дърво, което се променя от въздуха. Затова в книжката за устройството си има восък за настройка на тона. За по-ясен ритъм до гайдата често застава тъпан. Така е например в празничното шествие на Св. Спиридон в Пловдив.

Ако тепърва влизате в хорото, броенето и първите стъпки са описани в нашия материал как се разучава хоро стъпка по стъпка.

Гайдарят на мегдана, в шествието и на събора

Надсвирването в Гела е състезание с правила. Гайдарите са разделени по възраст: до 14 години, от 15 до 19 и над 19 години. Най-младите свирят две мелодии по избор до 6 минути. Във втората група се иска бърза и бавна мелодия до 8 минути, а в третата също се свирят бързи и бавни мелодии. Организатори са кметството на Широка лъка и Община Смолян.

На градския празник гайдата води шествието. Регионалният етнографски музей в Пловдив обяви за 12 декември 2022 г. шествие от двора на музея до църквата „Св. Богородица“ със съпровод от гайда и тъпан. Св. Спиридон се почита като закрилник на занаятчиите, а празникът на еснафите се отбелязва още от Възраждането. Към него са принадлежали и общоградски веселия.

Гайдарството често се предава в семейството. В репортаж на bTV се разказва за три поколения гайдари от един род. В Гела участник разказва, че е взел гайдата на 8 години и се е учил от големите родопски майстори.

Гайдата в оркестъра и в голямия състав

Гайдата свири соло, но съпровожда и певци, обикновено в оркестър. Там понякога има повече от две гайди заедно с тамбури, кавали и гъдулки. Песенният съпровод с гайда е най-характерен за Родопите. Един популярен обзор нарежда гайдата трета по разпространение у нас, след кавала и гъдулката. Инструментът се среща в Лудогорието, Добруджа, Тракия, Странджа и Родопите.

Най-големият сбор от гайди е емблематичният състав „100 каба гайди“. На 16 май 2012 г. в София 333 гайдари влизат в Рекордите на Гинес. По наша сметка по данни на Уикипедия това е над три пъти повече от числото в името на състава. В Музея на гайдата имената на всички 333 участници са изписани върху кожа от гайда.

Хората от други краища имат свой маниер и своя музика. За тях вижте Чичово хоро и другите хора на Северозапада и Ситно шопско хоро и роднините му.

ЮНЕСКО и 120-те гайдари в досието

Българската гайда е вписана в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. ЮНЕСКО изисква самите носители на традицията да участват активно в подготовката на досието, в случая изпълнители от различни краища на страната. Мотивът за признаването е, че гайдата е вплетена в бита, обичаите и паметта на българите и събира хора от всички възрасти и области.

Музеят в Стойките показва същата широта. Експозицията му е събрана от над сто дарители от седемте фолклорни области в България. Затова не е точно да мислите гайдата само като родопски инструмент. Каба гайдата е родопска, но гайдата изобщо се свири из цялата страна.

Къде да чуете гайда и да я видите отблизо

Гайдата събира както големи състави, така и най-младите изпълнители. През 2012 г. в София рекордът събра 333 гайдари, а в Гела има отделна група за гайдари до 14 години.

Хората в статията

Искате да се научите да играете хора? Запишете се и ще предадем запитването ви на школа за народни танци във вашия град.

Още статии

Източници

Сверено на 20 ноември 2026 г. Фактите в статията са от източниците по-долу; размерът, броенето и областта на всяко хоро от каталога са сверени с поне два източника на страницата на хорото.