История на хорото от гръцката дума до мегдана и сцената

Публикувано: 19 ноември 2026 г.

Историята на хорото започва от думата. Тя идва от гръцкото „хорос“, което значи танц, и със свои варианти се среща от Румъния до Гърция. Най-ранното известно сведение за танци у българите е от Презвитер Козма през 9 век, а някои обичаи, представяни като стари, като Леденото хоро в Калофер, датират най-рано от 70-те години на 20 век.

Мъж и пет жени в народни носии стоят на каменна алея между къщи и градински цветя в слънчев ден
Мъж и пет жени в народни носии стоят на каменна алея между къщи и градински цветя в слънчев ден. Автор: eXploration Etoile / flickr · Лиценз: CC BY 2.0 · www.flickr.com

Накратко

Източник: Обществото на историците на народния танц (SFDH)

НародКак наричат кръговия си танц
Българихоро
Гърци (общо название)хоро
Македонци и източни сърбиоро
Сърби и хърватиколо
Румънци и албанцихора
Израелцихора или дебка
Арменцибар

Откъде идва думата хоро

Гръцкият корен „хорос“ е общ за българското „хоро“, за румънското и албанското „хора“ и за „оро“ на македонците. От същата гръцка дума произлиза и английското „chorus“. Някои автори добавят и латинското „chorus“, тоест група танцуващи. Свързват думата и с името на музата Терпсихора, съставено от „веселя“ и „хоровод“.

Сходството между „хоро“ и „коло“ подвежда. „Коло“ значи кръг в повечето славянски езици, затова сърбите и хърватите наричат така кръговите си танци. Нашият извод е, че двете думи звучат близо и описват един и същ кръг, но имат различен произход.

Американското общество на историците на танца отбелязва още нещо. Танцьори по света наричат „коло“ всеки танц в кръг, дори скандинавски. На румънски хорото се „играе“, точно както казваме и ние.

Най-ранните писмени сведения за танците у българите

Първото споменаване на народни танци у нас е от Презвитер Козма през 9 век. Той осъжда онези, които пият вино с гусли, „бесовски“ песни и танци. Щом свещеник ги порицава в християнска България, танците явно са по-стари от покръстването.

Около 14 век и един византийски учен оставя описание. Той разказва, че българите в Македония се хващат за ръце и танцуват в кръг под звуците на народна музика. Тези свидетелства тежат повече от всяка легенда. Историята като наука работи с проверими източници, а преданията и митовете без такава опора остават извън нея.

Хорото в обреда и празника

В Османската империя чужди пътешественици описват подробно как българите празнуват с хоро всички големи християнски празници. Хоро се вижда и по стените на храмовете. Сред примерите са фреска в църква в Арбанаси, Хрельовата кула в Рилския манастир и Лесновският манастир. За историята на танца тези изображения са ценни, защото са датирани паметници, а не спомен.

Обредът личи и в имената на хората. Името на Ръченица се свързва с ръченика, бяла кърпа от сватбения обичай преди венчавката. В Родопите я наричат Раченик, а в Софийско Прочелник. Тези сведения засега имаме само от един от цитираните текстове. Затова ги приемайте като запис на традицията, а не като окончателен факт.

Хорото на мегдана и Възраждането

На мегдана хорото събира цялото село. Право хоро е танц с масово участие, играе се в кръг с хванати ръце, а двата текста, на които се опираме, го свързват с Тракия. Ръченицата пък е била танц на младите. В нея момък и мома се надиграват, а по-сложните и по-буйни стъпки издават взаимна симпатия.

Водачът на хорото показва най-доброто си умение. По обичай водачите се сменят, за да може всеки да се изяви. На румънски думата „хора“ означава и самото голямо събиране, на което се играе.

През Възраждането хорото става тема за писателите. Описват го Петко Славейков, Георги Раковски и братя Миладинови. В повестта „Неда“ Любен Каравелов представя хорото като нещо, без което никой българин не може. Ако искате да видите как се играят днес хората от една област, вижте Чичово хоро и другите хора на Северозапада и Ситно шопско хоро и роднините му.

Слънцето, траките и космосът като мит

В популярни сайтове често ще срещнете друга история. Твърди се, че хорото е наследено от траките, че е култ към Слънцето и че върви обратно на часовниковата стрелка като планетите. Същият текст нарича хорото „българската йога“ и не посочва нито един изследовател или документ.

Такива тълкувания са предание, а не история. Определението на историята изрично изключва легендите и митовете, които не стоят върху проверими източници. Внимавайте и с числата от същия текст, например с броя на хората, които се играят в седемте фолклорни области. И за тях не е посочен източник.

Как обичай става сцена, примерът с Леденото хоро

Леденото хоро в Калофер се играе на Йордановден в ледените води на Тунджа. До 2021 г. в него участват само мъже. Няма исторически сведения за такъв обичай от Възраждането. Описанията на празника между двете световни войни споменават само водосвет. Хорото се появява най-рано през 70-те години на 20 век.

Регионалният вестник „Карловска трибуна“ не пише за особен ритуал дори в началото на 90-те години. Едва през 2001 г. вестникът съобщава за ритуал „по традиция“ край най-стария мост, наблюдаван от близо 2000 души. Статията описва обичая с понятието „изобретена традиция“, свързано с британския историк Ерик Хобсбом. Липсата на поне 50-годишна история изключва ритуала от списъка с обекти, наблюдавани от ЮНЕСКО.

Примерът е полезен за всеки, който пише или разказва за хорото. Възрастта на един обичай се проверява по най-ранното писмено описание. Сцената, празникът на площада и клубното хоро са живи форми. Те невинаги продължават без прекъсване нещо отпреди векове.

Къде да видите хорото като наследство

Музеите са сигурно място, ако искате да видите хорото в контекста му. Регионалният етнографски музей в Пловдив показва изложбата „Българската хубост – 55 образа в носии“, в която кукли представят традиционното облекло. Над 30 учени по история, етнография и антропология са представили там доклади за празници, обреди и социални връзки.

Ако искате сами да застанете на хорото, започнете с основните стъпки и броенето. Ръководство има в Народни танци за начинаещи. След това потърсете клуб в директорията на сайта.

На 2 и 3 ноември 2026 г. пловдивският музей проведе второто от поредица специализирани обучения за опазване на нематериалното културно наследство, към което принадлежат и народните танци.

Хората в статията

Искате да се научите да играете хора? Запишете се и ще предадем запитването ви на школа за народни танци във вашия град.

Още статии

Източници

Сверено на 19 ноември 2026 г. Фактите в статията са от източниците по-долу; размерът, броенето и областта на всяко хоро от каталога са сверени с поне два източника на страницата на хорото.